ИСТОРИЯ НА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ
„РОДОПСКА ПРОСВЕТА-1923” ГРАД ДЕВИН

Бавен и труден е ренесансът в Девинският край в годините след Освобождението, което става след Балканската война. Но както в цяла България българинът от далечни времена дава и мило и драго за знание и просвета, така и тук местните хора през 1913 г. създават първото училище, а само няколко години след това припламва и първото читалище.

Първите опити за учредяването му прави Михаил Попкочев, който е загрижен за повишаване на културата и знанията на гражданите. Откриването и на прогимназията по това време улеснява идването на по-голям брой учители и административни служители с прогресивни идеи. Фактическият инициатор за основаване на читалище в Девин става Методи Лазаров, който на 8 юли 1923 г. в кръчмата на Тодор Присадов свиква събрание, на което присъства цялата интелигенция на града и единодушно приемат неговото предложение.За председател на читалището е избран учителят Костадин Янков. На 15 юли същата година се свиква второто събрание в гостилницата на Васил Андонов за приемане на устав и име на читалището.Приема се предложението на Георги Кацаров и читалището се наименува с благозвучното словосъчетание „Родопска просвета”, което ще рече, че сдружаващите се членове се обединяват в името на една обща и просветителска идея.Факлоносци са още 12 будни граждани – Георги Тодоров, Тодор Марински, Радю Стоянов, Стоян Иванов Даков, Васил Бочуков, Георги Поливанов, Атанас Бояров, Тодор Присадов, Васил Димитров – Забралски, Тодор Попов, Ганчо Динчев и Георги Кацаров – истински будители и създатели на духовното огнище на Девин – читалище „Родопска просвета”.

Първите финансови източници са наличните средства на влог от 167 лв. в Българска земеделска банка, набрани през 1915 г. при първия опит да се създаде читалище, което не могло да функционира поради скорошната намеса на България в Първата световна война, които средства се прехвърлят на влог на новоучреденото читалище. Към тези парични средства се прибавят и входните такси от изнасяни представления и от членски внос.

Паметни са вечерите за девинци на първите представления и вечеринки, за които започва да се използва приготвената тогава за читалище настояща сграда с театрален салон, детска музикална школа и други дейности, като заслугата за това тя да се ползва за читалище е на финансовия началник Георги Поливанов, починал през 1924 г.

Само за няколко години читалище „Родопска просвета” успява да набере 80 хиляди лева, но се оказва, че с тях не може да се извърши строителство на нова читалищна сграда и по идея на Стоян Иванов Даков, читалището дарява тези средства на общината, за за увеличи фонда си за строежа на училището, което е довършено след преврата 1934 г.

До 1935 г. читалище „Родопска просвета” – Девин, постепенно се утвърждава като пазител на местните традиции и носител на новото, една светлина в сивия делник на девинчани.

Читалищната идея се проявява ту като градска библиотека, ту като българско културно общество – театрални, хорови, инструментални и фолклорни прояви. Тъй като салонът се оказва малък на помощ идва Общината като връща жеста на читалищното ръководство и отпуска парцел, дървен материал и пари.

По инициатива на председателя на читалището Димитър Сребров, ръководството излиза с призив към гражданството за построяване на нова модерна сграда. Само за седмица с ентусиазма на млади и стари площадът бива затрупан със строителни материали, докарани от девинци с частните си каруци. През 1937 г. тържествено е открита новопостроената читалищна сграда с киносалон от 300 места, която е в съседство със Съдебната сграда.

Следват години, през които читалище „Родопска просвета” успешно развива редица форми на читалищна дейност: театрална трупа, основана през 1928 г.; балетен състав, чийто начало се поставя през 1930 г.; шест години по-късно (1936 г). се сформира струнен оркестър; художествен хор с ръководител Георги Димитров през 1946 г. и Битов ансамбъл „Катя Ванчева” с ръководител Апостол Кисьов започва своята дейност през 1954 г.

През 1957 г. стартира Детска музикална школа с обучение по пиано, цигулка, акордеон и кръжок по гайда, тамбура и кавал. В летописа на читалището като първите преподаватели по музика са записани: по пиано – Сашо Чобанов; по акордеон – Мария Кирова от Пловдив; по цигулка – Папазян.

През 1962 г. се създава модерна формация на естрадно-сатиричния състав, който с много хъс и амбиция обикаля общината, а изявите и представленията им се помнят от зрителската аудитория дълго след това.

Широка и многообразна е дейността на читалището. Радостен е фактът, че то преодолява през времето периоди на възход и кризи, съпътстващи нашия град.

В осемдесет и седмата си годишна история то се налага като най-старата културно-просветна организация, която има за цел да задоволява духовните потребности на населението от града и региона.