ЧИТАЛИЩЕ

Към Народно Читалище „Родопска просвета – 1923” град Девин през 2023 г. функционират следните състави, групи, школи, клубове, кръжоци и курсове:

• Битова група "Катя Ванчева" - ръководител Вера Башова

• Гайдарски състав - ръководител Емил Чолаков

• Коледарска група – ръководител Стоян Пейков 

• Камерна група за народно пеене "Девин" - ръководител Манол Ташков

• Вокална група "Родопчанка" - ръководител Надежда Башова

• Вокална група за стари градски песни „Орфей” – ръководител Стоянка Дакова

• Вокална група за популярни песни "Лира" - ръководител Васил Джигошев

• Девин Денс Клуб - ръководител Снежана Банкатева

• Кръжок по изобразително изкуство - ръководител Валентина Михайлова

Културни дейности и изяви на читалищните самодейни колективи през 2022:

1.03. - Участие на Надежда Башова в тържество "Посрещане на баба Марта"в ДГ "Здравец"

15.04. - Участие на Гайдарски състав и Надежда Башова в откриване на Национално състезание по информационни технологии, информатика и визуални изкуства "Аз мога тук и сега" в СПА комплекс "Исмена" гр. Девин

6.05. - Участие на Гайдарски състав и ВГ "Родопчанка" в народно веселие по случай Гергьовден

19.05. - Музикален поздрав от ВГ "Родопчанка", съпровод на гайда Даниел Келешев към ученици от 25 ОУ "Д-р Петър Берон" гр. София

23.05. - Участие на ВГ "Родопчанка" в Празнична програма в СПА хотел "Девин" по повод 24 май

24.05. - Участие на Гайдарски състав и ВГ "Родопчанка" в Празничен концерт по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

3.06. - Участие на Гайдарски състав и Надежда Башова в откриване на състезание по Информационни технологии, информатика и визуални изкуства "Аз мога тук и сега" в СПА комплекс "Исмена" гр. Девин

4.06. - Участие на Гайдарски състав и ВГ "Родопчанка" в Регионален преглед в гр. Смолян за Национален фолклорен събор "Копривщица"

18.06. - Участие на ВГСГП "Орфей" в IX Национален фестивал на старата градска песен "Красив роман е любовта" във Велинград, Награди: Първо място за авторска песен и златен медал

25.06. - "Еньовден - фестивал на билките, цветята и екопродуктите от Родопите" с любезното съдействие и финансова подкрепа на община Девин

1.07. - Участие на ВГСГП "Орфей" в XV фестивал на старата градска песен "С мечти и блянове крилати" в гр. Сопот, Награди: II място, Сребърен медал, Грамота и парична награда

16.07. - Участие на ВГ "Родопчанка", съпровод на гайда Марин Марков в Международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви таланти" в гр. Пловдив, Награди: Диплом за почетно отличие за присъдена "Златна лира на Орфей" и Грамота за участие

4.08. - Участие на ВГ "Родопчанка" в Международен танцов семинар, организиран от ГОЗУ "Неофит Рилски" гр. Благоевград в СПА хотел "Орфей" гр. Девин

6.08. - Участие на Гайдарски състав и ВГ "Родопчанка" в XII Национален събор на българското народно творчество "Копривщица", Награди: Златен медал за Гайдарски състав и Грамоти 

12.08. - Участие на Гайдарски състав, ВГ "Родопчанка" и ВГСГП "Орфей" в Празник на град Девин и минералната вода

2.09. - Участие на Гайдарски състав в XXI Национален фолклорен фестивал за двугласно пеене и народна песен с Международно участие в гр. Неделино, Награда: Грамота за участие

3.09. - Участие на ВГ "Родопчанка" в Празника на с. Беден, общ. Девин

8.10. - Участие на ВГ "Родопчанка" в Програмата на община Девин по случай 110 години от Освобождението на Девин и региона

24.11 - "Листа от календара" - вечер, посветена на юбилярите на читалището

3.12. - Участие на ВГ "Родопчанка" в VII Благотворителен концерт на хора в неравностойно положение в с. Гьоврен, общ. Девин

23.12. - Участие на ВГ "Родопчанка" в Благотворителен концерт "Заедно за Рая" в Дома на културата , гр. Девин

24.12. - Дефилаж на Коледарска група

2020 г.

100 години от рождението на Василка Герзилова

"ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Спомени за мама"

"...На 20 декември 1920 година в китното родопско селце Стикъл, махала Борцито, в многодетното семейство на Стайко и Ефтимия (викаха хи Фумия) Пелтекови се ражда третата рожба, зеленооката красавица Василка. Ощи с проплакването, вместо да са сорди и хльонца, зафанала да са смее и да са мочи да гальчи. И ощи от тогава до ден днешен устата ѝ не спира да гълчи, да слетальова, да съчинява, да са отхлиптава..."

 "...Корстили са ма Василка, на името на кальманя Василкя от Широка лъка, жена на брата на владиката Стефан, оти нашти са кумуска роднина с владишкия род. Затва ага станах на 10 години кальмана Василкя ма зьо в София да шотам у тех и да са уча. Ам га ни можах да забуре Стикъль, майка, тетко, Шина, Кольо, Ружка, големана Пелтековска рода, Турлата, Гегувуто, Редката ела, Карлък, Кабота, Врачувуту, Солицки ливади, Пожеря, Сотукануто, Тетковата мандра, места, свързани с най-ранното ми детство, по които майка ма разнисала в люльканя на гарбо, а по-сетне зафанах да паса кравите, овцете, конити и мулетята..."

"...Най-големият ми брат Вълко, викахме му батко или Вочу, отдавна бе отишел в София и оти са беха скарали с тетка, хич му са ни вращаши в Борцино и на мен ни даваши да са ворна. Но са ворнах. И пак същото. Пасани на крави и мулета, егнета и кози. И между другото хогех на училище, затва стигнах само до четвърто отделение. За да ни освобогет от училище майкя отнеси една баркалка масло на даскала и хайди с говедата и овцете. Затва, га ма питат какво си завършила казвам: "Е сам завършила университета на Карлък и Турлата с приподявател стрико Кольо Кьосето."

"...В Девин през 1950 г. зафанах работа в сладкарницата в Наркооп, в сградата на старото читалище (сега е пенсионерски клуб). Изкарах две години и от 1952 г. са приместих на горния етаж на старото читалище, назначиха ма за библиотекар и през 53-та година след три години сьоднах на стола на секретаря на читалище "Родопска просвета" и 23 години не станах от него. През 1950 година си построихми нова коща, ала освен в нея по-голяма част от моя живот мина в читалището и то стана за мени втори дом. Там са пенсионирах и след пенсия поработих като пазител на Музейната сбирка в Девин."

"...В читалище "Родопска просвета", моя втори домчок, работих от вутирно до вечеро, понекога и до среде нощ. Ама е еци хубаво да работиш със самодейци. Съчинила съм много хумористични сценки, стихотворения, песни, сбирала съм обичаи и текстове на песни. Написахме битовата оперета "Нашите герои" с Апостол Кисьов, създадохме битовия ансамбъл "К.Ванчева", създадохме през 1957 г. първата в България детска музикална школа за гайда, кавал, тамбура и гъдулка. Ниме проява в Девин, Девински район, Смолянски окръг без участие на некой наш състав. Пък е бех канена да разказвам лакардии в цяла България. Та врю ма познават като чича Муда, кака Сила, Гирзилка хумористката, родопската Стоянка Мутафова и каква ли ни щеш..."

"...Такава бе мама. Самобитен талант. Раздаваща се до крайност на хората, посветила целия си живот на читалището, на самодейността. Винаги жизнерадостна, със силно чувство за хумор и самоирония, със сърце, отдадено на другите. Такава бе и към близките си. Затова я обичаме и ще я носим дълбоко в сърцата си.

Благодаря ти, мамо!"

                             откъси от книгата "Сладкодумката. Хумор, легенди и предания от Василка Герзилова", написана от нейния син Евтим Герзилов